Миналата година в Лас Вегас

След около ден беше рожденият ми ден. Преди месец ме бяха изписали от клиниката и какво по-добро от това да дойда в Лас Вегас за голямото парти. Ставах на осемнадесет, вече щях да съм пълнолетна, нямаше да се налага да изнудвам да ми дадат алкохол в баровете, щях да съм голяма клечка. Обадих се на всичките си приятели, но по думите им "Съжалявам, но съм зает/а", разбрах, че след като съм била в клиника, те са ме приели за съвсем друг човек. А за Бога, все още си спомням как Мейсън и Стейси купуваха хапчетата.. Но както и да е. През последните две години, прекарани в затворена бяла стая, разбрах за съществуването на брат ми, той беше до мен, когато можеше, беше ми подкрепа, особенно когато татко умря. Затова го поканих да бъде единствения гост на моето парти. Разбира се, не очаквах от него да дойде, но някъде дълбоко в мен се молех да го направи, иначе сигурно отново щях да припаря до дрогата. А не исках това да се случва. Животът ми ставаше хубав, много хубав. Баща ми ми беше завещал повече от половината си имущество, затова можех да живея доста охолно и без да работя, но понеже ставах нов човек, реших да си намеря поне някакво занимание, с което да се прочуя, знам ли..
И така, чаках на летището цял ден. Дори не знаех дали ще дойде, но все пак го направих. Реших да го изненадам, ако все пак реши да ме посети. Пиех кафе и ядях пай от Мак Доналдс. В чантата ми чакаше още един, за него, но сигурно щеше да си остане и за мен.
Ето, последният самолет за днес, надявам се да е в него. Седях съвсем спокойно на пейката, но всъщност сърцето ми биеше като.. като не знам какво, но биеше ужасно учестено. Нямах търпение да го видя.