Alexander Grey O'Conner

Alexander Skarsgård

Име на героя:
Alexander Grey O'Conner

Възраст:
24

Квартал:
Манхатан

Аз съм:
Част от Манхатанския елит

Характер:
Аз съм такъв, какъвто вие ме принудихте да бъда...
Самовлюбен, циничен и арогантен, Александър беше в пълен синхрон със средата, в която отрастна. Или поне привидно. Същината на характера му не можеше да се опише с няколко думи, просто защото той се променяше ужасно бързо. И всичко това зависеше от обкръжението му. Еднакво лесно му се отдаваше да играе ролята на лошото момче, което получава всичко, което поиска, и на добрия и примерен син, наследил бащината компания. Когато поискаше можеше да прикрие емоциите си, слагайки сивата маска на безразличие върху лицето си. Това винаги го бе карало да се определя като добър актьор.
И наистина беше такъв.
Трудно можеше да се определи какви мисли преминават през главата му или какво чувства в точно определен момент. Толкова лесно криеше емоциите си. Не позволяваше на никого да го опознае напълно, затова често бе смятан за твърде мистериозен. Трудно допускаше някого близо до себе си, дори най-близките му хора не познаваха напълно всеки един аспект от характера му.
Толкова сложен за разгадаване, че самият Алекс, често разбираше неща за себе си, които не бе подозирал.

I'd rather laugh with the sinners than cry with the saints…
Правила? Не, за господин О’Конър не съществуваха други правила, освен тези, които сам си налагаше. А те не бяха много.
Безупречният образ на бизнесмена, който умело ръководи завещаната му компания, вечер се заменяше с купонджията, който обикаля нощните клубове, танцува, забавлява се и често се прибира с непознати момичета. Алекс не си падаше по порядъчния начин на живот, затова неведнъж бе прекарвал нощите си в полицейското управление. Обществените порядки, той приемаше за "начин да те държат в подчинение", а свободолюбивият му характер не можеше просто така да се примири с нещо подобно.
Александър Грей О’Конър беше скандален в действията си и непреклонен в решенията си. Обичаше да е център на внимание, затова често името му лъсваше на първа страница в Ню Йоркските вестници.
Сбивания, много алкохол и жени, силна музика и хиляди долари пръснати по заведения – това бе представата му за пълноценно изживян живот.
Беше бунтар от малък. Още като дете спря да следва предварително начертания от родителите му път и си постави собствени цели.

Ако искаш нещо да бъде направено както трябва, направи го сам...
От малък Александър бе принуден да се бори – първо с баща си, а след това и с всички, които не вярваха, че ще постигне нещо сам. Често беше подценяван заради слабия си успех в училище (което се дължеше не на интелектуалните му способности, а на опърничавия му характер), момчето си постави за цел да се докаже, а не да лежи на лаврите на баща си. Това определи и борбената му натура още от ранна възраст.
Той бе упорит и никога не се отказваше. Изключителната целеустременост на Алекс беше едно от нещата, които той-слагаше на върха на класацията на характера си. Прекалено горделив да признае, че нещо, с което се е захванал не върви. Затова влагаше всички усилия нещата, които прави да са перфектни. Защото младият О’Конър не се задоволяваше с нищо по-малко.
Алекс не вярваше в случайностите, не разчиташе на късмет, а се бореше и докрай следваше принципите си. Вярваше, че всяко нещо, макар и незначително, има своето значение и че се случва с някаква точно определена цел. Беше идеалист и често попадаше в капана на собствения си измислен свят.

“What do you know of great love? Have you ever tasted a woman until she believed that she could be satisfied only by consuming the tongue that had devoured her? Have you ever loved a woman so completely that the sound of your voice in her ear could cause her body to shudder and explode with such intense pleasure that only weeping could bring her full release?”
Александър имаше много страсти. Една от тях бяха жените. Рядко се впускаше във връзки, но обожаваше краткотрайните авантюри. В повечето случаи не беше много трудно да вкара момичетата в спалнята си, но понякога му се налагаше да се потруди, за да получи това, което иска. Предизвикателство, което с удоволствие приемаше.
Да, той обичаше жените.
Въпреки славата си на женкар, Алекс беше романтик. Обичаше да подарява подаръци на момичетата си, да ги глези и да ги обсипва с внимание... е поне докато не си намереше ново забавление. За разлика от повечето мъже, той не обичаше да говори за подвизите си. Просто предпочиташе да чува похвали от околните, пред това той сам да се хвали.

"Everyone is a friend, until they prove otherwise."
Александър държеше на приятелите си. Беше верен докрай и готов на всичко за тези, които са му доказали, че заслужават да се жертва за тях. Не понасяше предателството и лъжата, затова и сурово наказваше подобни прояви.



Външен вид:
Александър беше висок около 1.93 см. Тялото му бе добре оформено, мускулесто. Едно от основните му предимства сред дамите. Той добре осъзнаваше сексапила си и умело го използваше в своя полза.
Алекс беше с руса коса. Често я държеше в прилежен вид, но понякога я оставяше небрежна. Независимо от избора си, младежът винаги изглеждаше перфектно.
Приличаше ужасно много на баща си. От него бе наследил светлите очи и пронизващия поглед, пред които всички се разтапяха. Нужен бе само един настоятелен поглед и всички се чувстваха като упоени. Господин О'Конър лесно можеше да подчини на волята си не само женските сърца, но и мъжете. Вдъхваше респект, затова ролята на управител му се отдаваше така добре...
Колкото до облеклото му - човек рядко можеше да го срещне облечен с нещо различно от костюм. Вечер го захвърляше и обличаше по-удобни дрехи. Ако зависеше от него, изобщо нямаше да го облича, но... Не всичко в този живот бе под неговата власт, колкото и да му се искаше да вярва, че е така...



История:
"Животът на всеки е като дневник, в който иска да напише една история, а написва друга."

Лятото на 1988 година
Черната пелерина на нощта беше покрила цялата околност. Вятърът беше учудващо силен, а бурята необичайна за това време на годината. Дъждът не бе спирал от часове. Улиците бяха потънали във вода, а хората се криеха в домовете си. Злокобната тишина бе обвила предградията на Ню Йорк.
- Джонатан! – чу се крясъкът на жената. – Извикай доктора!
С треперещи от вълнение ръце, мъжът взе телефонната слушалка и набра номера на близката болница.
- Време е. – бяха единствените думи, които се отрониха от устните му и той затвори телефона.
***
- Момче е, господин О’Конър. – чу се гласът на акушерката, тих и приглушен от плачът на новороденото.
- А съпругата ми? Добре ли е? – лишен от всякаква емоция, думите му излизаха ясно и отчетливо, сякаш бе на поредната делова среща.
- Съжалявам. Тя почина...

Десет години по-късно
Младият Алекс живееше в охолство. Въпреки че бе заобиколен от лукс, бавачки и слуги, готови да изпълнят всяка малка прищявка на момчето, той не беше щастлив. Всеки път, щом погледнеше баща си, виждаше укорителния му поглед.
“- Ти си виновен! Тя умря заради теб!” – беше му казал при един от скандалите им.
Когато беше по-малък, Александър не разбираше защо баща му се държи така. Беше винаги студен към него, оставяше го на грижите на персонала си. Момчето никога не усети прегръдката на баща си, любовта му. Имаше всичко, а му липсваше семейната топлина, липсваше му чувството, че може да разчита на някого.

10 септември 2003 година
- Как се казваш, момче?! – грубият мъжки глас накара русокоското да отвори очи.
- Майната ти! – изсъска и изплю кръвта, събрала се в устата му.
- Богаташко синче си, нали? Да те видим, когато тате го няма, за да ти пази задника!
Пукота от нова плесница раздра тишината.
***
- О’Коннър, баща ти е тук. – полицейският служител си приближи и отключи килията. – Трябва да си благодарен, че отново те спасява, защото ако не беше той щеше да останеш доста дълго време на топло.
- Нямаш представа колко съм благодарен. – промърмори и излезе от килията.
Щом срещна неодобрителния поглед на баща си, момчето застина на място. Имаше ли смисъл да му обясни, че непознатите мъже го нападнаха, само защото видяха златния часовник на ръката му? Трябваше ли да му каже, че разби носа на единия, за да се защити, а другия удари, за да избегне ножа, насочен към корема му? Не, нищо от това нямаше значение за Джонатан, защото той продължаваше да вижда в сина си едно бреме.
- Знаеш ли колко солено ми излезе този път?! Трябваше да платя на семействата на момчетата, за да не повдигнат обвинения. Да не говорим за гаранцията…
- Съжалявам, че отново те разочаровах, скъпи татко.
Александър дори не се стараеше да прикрива иронията в гласа си при всеки удобен случай. Той осъзнаваше, че никога няма да получи любовта и одобрението на баща си, затова отдавна спря да се бори за тях.
Колкото повече растеше, толкова по-добре осъзнаваше нуждата от това да си изгради авторитет, да се научи да се защитава от нападки, независимо дали идваха от напълно непознати или от семейството му. Постепенно започваше да се противопоставя на баща си, опитваше се да изгради собствения си живот, а не да следва очакванията на друг.

На следващата година
- Оставил е всичко на теб, Алекс. – адвокатът размаха листа със завещанието пред лицето на момчето. – Виж сам, тук пише всичко. Цялата компания е твоя.
- Всичко? - повтори още веднъж, за да се увери, че е чул добре.
- Всичко. Всички акции са преписани на теб. Цялото му състояние, до последния цент, е твое. Ти си единствения наследник и тук изрично е упоменато, че след смъртта му, ти получаваш всичко.
Русокоското гледаше с ококорени от изненада очи листа пред себе си. Да, това бе почеркът на баща му, подписа му, подписа на адвоката и печата на прокуратурата. Всичко изглеждаше истинско, а не поредната проява на лошото чувство за хумор на баща му.
Беше му трудно да повярва, че последното желание на баща му е синът, който беше такова огромно разочарование за него, да получи семейния бизнес. Компанията, която беше целия живот на Джонатан, сега беше в ръцете на невръстния му син. Отговорност, която той бе длъжен да поеме.
- Значи трябва да се погрижа да не разочаровам баща си отново, нали така, Рик? – по устните му пробягна хитра усмивка, а в очите му играеше пламъче. Той бе решен да докаже, че може да ръководи компанията и че баща му не бе сгрешил, поверявайки му целия бизнес…



Допълнително:
- Отдаден е на работата си и винаги поставя семейната компания преди всичко останало.
- Обича да се забавлява.
- Може да свири на китара.